С това започна честването по повод 565 – та годишнина от „паметната битка на народите”. Благодарение на финансовата подкрепа на ОБЩИНА ВАРНА, г-н Михов – Почетен консул на Бразилия и Полския клуб – Варна, музеят „Вл.Варненчик” отбеляза годишнината от битката, състояла се на 10.11.1444 г., в която за освобождението на България, Балканите и Югоизточна Европа от османската експанзия загива полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело. 
На територията където днес се намира Парк-музей „Владислав Варненчик”, се разиграва последното сражение между 20-хилядната съюзническа християнска армия, предвождана от крал Владислав и три пъти по-многобройните османо-турски войски на султан Мурад ІІ. Християнските войски се състоят от унгарци, поляци, чешки хусити, словаци, хървати, рутени, босненци, папски рицарски кръстоносен отряд и влашки конници.
Рицарският спектакъл с участието на „Чигот”, който ни връща към съдбовното за България и Европа сражение, тази година бе обогатен с нови и интересни моменти.Въздействащият музикален съпровод, както и множеството образователни елементи и демонстрации, спечелиха овациите на многобройните зрители.Преди началото на битката диктор представи на публиката участниците - типични бойни единици от състава на двете войски. За присъстващите бе интересно да научат повече за функциите и снаряжението на тежковъоръжените европейски рицари, хуситите, войнуците, еничарите, османските воини, акънджиите (конна войска) и азебите (пехота). Четецът обясняваше развитието на бойните действия.
Битката започна с обстрел с лъкове и защита с бомбарди на локализираните във вагенбурга християни и продължи със сблъсъци по фланговете и атаки в центъра на бойното поле. Кулминацията на сражението бе когато лявото крило на съюзната армия бе обкръжено и притиснато от турската войска. Хуняди се втурна на помощ и отблъсна атаката. В това време Владислав се сражаваше в най-гъстите редици на враговете, в центъра на еничарското каре. Когато младият крал бе съвсем близо до султана, еничар повали Владислав на земята и с един замах „отряза”главата му. Тази смърт реши изхода от битката.
Силно въздействаща е последната сцена от спектакъла, когато всички воини-участници със запалени факли изкачват могилата над мавзолея на крал Владислав Варненчик и отдават почит с едноминутно мълчание.За децата в публиката, може би най-вълнуващ е моментът, когато след битката се снимат за спомен редом с храбрите рицари и могат да докоснат истински меч, щит, ризница и шлем.
* Снимките са любезно предоставени от фотожурналиста Цветомир Трънков.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар