Честване на 565-та годишнина от варненската битка

Парк-музей
ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК
Ви кани на честване по повод
565 години от варненската битка

Заповядайте на 8 ноември 2009 г. в 16 ч. на историческа възстановка „ПОСЛЕДНАТА БИТКА НА КРАЛЯ” – с участието на Сдружение „ЧИГОТ”.
В 17.30 ч. е откриването на изложбата на известния варненски график Борислав Кузманов.

На 10 ноември 2009 г. в 15 ч. ще бъде отслужена ПАНИХИДА за загиналите - православен и католически ритуал, почетен караул. Ще бъдат поднесени венци в мавзолея на крал Владислав и на паметника на Янош Хуняди.
Ще участва Флотският духов оркестър.

10 ноември ще бъде ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ – ще имате възможност безплатно да разгледате музейната експозиция.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!
Адрес: бул. Янош Хуняди 55, Варна,
работно време: 9 до 17.30 ч.
тел. 052 74 03 02, e-mail: vl.varnenczik@abv.bg

ИЗЛОЖБА ГРАФИКА НА БОРИСЛАВ КУЗМАНОВ
Откриване – 17.30 ч., 8 ноември (неделя), 2009 г.,
в сградата на Парк-музей „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК”
Адрес: бул. Янош Хуняди 55, Варна,
работно време: 9 до 17.30 ч.
тел. 052 74 03 02

Борислав Кузманов – един от най-известните и обичани варненски графици и дългогодишен приятел на музея „Вл. Варненчик”, представя 22 гравюри на дърво в обновената ни изложбена зала.
Показани са оригиналите на две негови творби, носещи името „Варна 1444 г.”, посветени на „съдбовната битка на народите”, фрагменти от които са използвани в експозицията на музея.
Изложбата включва и по-нови графики – предимно пейзажи и портрети, които впечатляват със своята експресивност, финес и майсторска графична техника.

Борислав Кузманов е роден през 1949 г. във Варна. Учи рисуване при Альоша Кафеджийски, завършва специалност „Графика” при проф. Евтим Томов в Национална художествена академия – София (1981 г.).
Още преди обучението си в академията, той се запознава с екипа на Парк-музей „Владислав Варненчик” и помага на скулптора Христо Боев при направата на гипсовия кон в експозицията, който и до ден днешен заема централно място и се използва за представяне на рицарски доспехи.
Борислав Кузманов работи в парк-музея 3 години, след което започва да преподава Графика в СУИ „Добри Христов”. Там работи и до днес.
Художникът има четири самостоятелни изложби и множество участия в национални и международни биеналета на графиката.Носител е на първа награда на НХИ „Човекът и морето”, награда от конкурса за гравюра на дърво – едногодишна стипендия на фондацията „Полок-Краснър” и др.
Негови творби са притежание на колекционери в страната и чужбина.
Живее и твори във Варна.

Борислав Кузманов - Варна 1444 г., гравюра върху дърво

Борислав Кузманов - Автопортрет, гравюра върху дърво

Борислав Кузманов - Пейзаж, гравюра върху дърво

За Варненската битка - 1444 г.:

Битката при Варна би трябвало да се отбележи като военно събитие с отзвук в цяла средновековна Европа, повлияло на съдбата на Балканските народи и народите от Югоизточна Европа, събитие, което буди интерес и днес със своята значимост.

Парк – музей на бойната дружба -1444 г., Варна (известен сред българската и чуждестранна общественост като Музей „Владислав Варненчик”) е „най-европейският” военен музей на България по своята тематика и експозиция.
Разположен в центъра на бойното поле, където се е състояла съдбовната за България, Балканите и средновековна Европа варненска битка, музеят притежава най-богатата и уникална държавна колекция от средновековно българско, европейско и турско снаряжение и въоръжение.

Пред лицето на голямата опасност народите на Европа се консолидират и изпращат своите обединени християнски войски да спрат османската инвазия. Тук, на бойното поле край Варна, загиват повече от 10 000 християнски воини.
Те жертват живота си в името на общата Европейска цел – СВОБОДАТА.

Варненската битка носи сложни и нееднозначни послания към новото време.
Преди 565 години тук се срещат два свята – светът на рицарска Европа, откриваща прозорец към новата духовност на Ренесанса и една чужда на християнството религиозна доктрина и начин на живот.

Този последен поход на Средновековието е едновременно и първият съюз на народите на новото време срещу османците, показващ и първите промени в организацията на армията, въоръжението и тактическото построяване на военната операция.
Обединението пред общата опасност води до една от най-големите европейски антиосмански кампании. Посланието към днешното време от този макар и неуспешен, последен кръстоносен поход е, че разединението е пагубно за съдбата на Европа.

Варненската битка е епизод от бунтовната историята на унгарци, поляци, чехи, словаци , румънци, украинци, хървати, папски кръстоносци, епизод, с който потомците на тези славни мъже с право се гордеят.

За нас българите денят 10 ноември 1444 г. има друго измерение, защото този ден решава за векове напред трагичната ни робска участ.
Да си припомним, че България в навечерието на падането под ислямския гнет е била славна държава с хилядолетна история, имала е своята икономическа мощ, завоювани пазари, развита християнска култура, имаме първите наченки на Ренесанса (Възраждането), а османската инвазия води до унищожението на държавите от българо-византийския регион за векове напред и слага отпечатък на развитието им до наши дни.

Българите знаят и вечно ще помнят едни от най-достойните рицари на онова време - полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, славния трансилвански пълководец и унгарски регент Янош Хуняди, хуситския вожд хетман Чейка и хилядите загинали войници на варненска земя, героите, чиято слава съхранява Парк-музеят на бойната дружба – 1444 г., Варна.

*****
За ЧИГОТ – СДРУЖЕНИЕ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ВЪЗСТАНОВКИ:

„Чигот” е сдружение с нестопанска цел, чието име произлиза от старобългарската дума за мечоносец, елитен воин.
Групата e сформирана през 2004 година и се занимава с исторически възстановки на битки, облекло, бит и въоръжение от периода на Второ Българско царство (12 – 15в.) и периода на похода на Владислав Варненчик (1443-1444 г.).
Други дейности на сдружението са изнасяне на средновековни представления, шествия, исторически лекции, изработка на исторически реконструкции (реплики и възстановки на археологически находки), организиране на лагери и пр.

Основните цели на сдружението са изучаване, пресъздаване и запазване на българската средновековна история, бит, култура и изкуство и популяризирането им пред широка аудитория както в страната, така и в чужбина. Другите цели включват подпомагане на всички, интересуващи се от българската история, сътрудничество с музеи, осъществяване на изследователска и експериментална дейност.

Досега сдружението има зад гърба си десетки възстановки на исторически събития в цялата страна, участия в градски чествания, изнасяне на лекции, както и провеждане на детски средновековни лагери. „Чигот” участва и в няколко документални филма за българската история, някои от които излъчени и зад граница.