Еуфоричната нощ на отварянето на границата - 10.9.1989 г.Изложбата „Свобода и демокрация” гостува в Парк-музей „Владислав Варненчик”
Изложбата „Свобода и демокрация”, посветена на двадесетата годишнина от демократичните промени в Република Унгария, ще бъде открита в 16 ч. на 15 декември 2009 г. в залата за временни изложби в Парк-музей „Владислав Варненчик”.
След като бе представен в Унгарския културен институт в София, фото-разказът за пътя на унгарците към свободата - от падането на желязната завеса до присъединяването им към Шенген, ще гостува във Варна до края на годината.Събитието е част от съвместните инциативи между Посолството на Република Унгария, Унгарския културен институт и Парк-музея и се осъществява с личното съдействие на Нейно Превъзходителство извънредния и пълномощник посланик на Унгария г-жа Юдит Ланг.
Политическите и социални промени, резултат от процесите на демократизация в целия източен блок са сходни, но Унгария, както всяка екс-комунистическа страна извървява пътя към свободата и демокрацията по свой собствен начин.
Двадесетте табла показват множество фотографии от ключови за промяната събития и дават богата историческа информация за тях. Представени са революцията от 1956 г., потушена с оръжие от Съветската армия и последвалата „нежна диктатура”, както и потъпкването на опитите за налагане на „социализъм с човешко лице” в Чехословакия.
Впечатлява лозунгът от началото на 1960-те години „Който не е против нас, е с нас”. ТКЗС-та и домашното производство в страната създават качествено продоволствие на храни, което Западната преса нарича „гулаш-комунизъм”, а поради относителната духовна и културна свобода Унгария се споменава като най-веселия кът на източния лагер.
Фото-разходката продължава през 80-те години от миналия век - страната вече е сериозно задлъжняла, изход от това става членството в Международния валутен фонд и Световната банка.
Изложбата „Свобода и демокрация”, посветена на двадесетата годишнина от демократичните промени в Република Унгария, ще бъде открита в 16 ч. на 15 декември 2009 г. в залата за временни изложби в Парк-музей „Владислав Варненчик”.
След като бе представен в Унгарския културен институт в София, фото-разказът за пътя на унгарците към свободата - от падането на желязната завеса до присъединяването им към Шенген, ще гостува във Варна до края на годината.Събитието е част от съвместните инциативи между Посолството на Република Унгария, Унгарския културен институт и Парк-музея и се осъществява с личното съдействие на Нейно Превъзходителство извънредния и пълномощник посланик на Унгария г-жа Юдит Ланг.
Политическите и социални промени, резултат от процесите на демократизация в целия източен блок са сходни, но Унгария, както всяка екс-комунистическа страна извървява пътя към свободата и демокрацията по свой собствен начин.
Двадесетте табла показват множество фотографии от ключови за промяната събития и дават богата историческа информация за тях. Представени са революцията от 1956 г., потушена с оръжие от Съветската армия и последвалата „нежна диктатура”, както и потъпкването на опитите за налагане на „социализъм с човешко лице” в Чехословакия.
Впечатлява лозунгът от началото на 1960-те години „Който не е против нас, е с нас”. ТКЗС-та и домашното производство в страната създават качествено продоволствие на храни, което Западната преса нарича „гулаш-комунизъм”, а поради относителната духовна и културна свобода Унгария се споменава като най-веселия кът на източния лагер.
Фото-разходката продължава през 80-те години от миналия век - страната вече е сериозно задлъжняла, изход от това става членството в Международния валутен фонд и Световната банка.
Австрийският външен министър Алоис Мок и унгарският му колега Дюла Хорн прерязват желязната завеса на 27 юни 1989 г. През август 1989 студената война напълно приключва. След политическото решение от 28 февруари 1989 през април започва разрушаването на желязната завеса - по унгарската граница тя пада окончателно през август 1989 г. Същия месец опозиционни организации организират „пикник” на унгарско-австрийската граница. Хилядите участници приветстват паневропейската идея за Европа без граници. В съответствие с предварителното споразумение между Будапеща и Виена е отворен временен ГПП, през който в Австрия за един следобед преминават 700 източногермански граждани.
„Унгария извади първата тухла от берлинската стена”, смята германският канцлер Хелмут Кол.
Отварянето на границата на 11 септември 1989 г. от унгарското правителство предизвиква ефекта на доминото - това решение допринася съществено за падането на комунистическите режими в Централна и Източна Европа.
Това не би могло да се случи без програмата за преустройство на Михаил Горбачов, но на практика и без действията на смелото унгарско правителство начело с Миклош Немет, което поема голям риск. „Не бива да забравяме, че тогава още е валидно ялтенското споразумение и в Унгария са дислоцирани 100 хиляди съветски войници” , казва в речта си д-р Ищван Хорват- тогавашен посланик на Унгария в Бон, произнесена на конференцията „Първата тухла от берлинската стена” в Будапеща.
Изложбата отбелязва и други важни събития в най-новата история на Унгария като присъединяването към НАТО и членството в ЕС (от 1 май 2004 г.).От 21 декември 2007 г. Унгария е част от Шенгенската зона и за унгарците вече няма лични проверки по границите на страните от ЕС.
През 2008 г. отпадането на изискването за американски визи в известен смисъл е последната стъпка от премахването на желязната завеса.
Заповядайте в Парк-музей „Владислав Варненчик”
бул. Янош Хуняди 55, Варна
раб.време – 9 – 17 ч.тел. 052 74 03 02
е-мейл: vl.varnenczik@abv.bg
Венци и цветя в мавзолея на крал Владислав и на паметника на Янош Хуняди поднесоха Областният управител на Варненска област – г-н Данчо Симеонов, кметът на Варна – г-н Кирил Йорданов, Началник щаба по подготовка на ВМС – контраадмирал Пламен Манушев, Нейно Превъзходителство извънредният и пълномощен посланик на Република Унгария в София – г-жа Юдит Ланг, Първият съветник в посолството на Република Полша – г-н Войчех Галонска, Техни превъзходителства Генералните консули на Украйна и Руската федерация – г-н Пасичник и г-н Соловьов, почетните консули на Унгария, Чехия и Словакия – г-н Йорданов, г-жа Боевова и г-жа Благоевова, както и кметове на всички райони на гр. Варна. Накрая почетната рота премина в тържествен марш пред присъстващите. 
След ритуала официалните гости с голям интерес разгледаха постоянната музейна експозиция и графиките на Борислав Кузманов в обновената зала за временни изложби.
С това започна честването по повод 565 – та годишнина от „паметната битка на народите”. Благодарение на финансовата подкрепа на ОБЩИНА ВАРНА, г-н Михов – Почетен консул на Бразилия и Полския клуб – Варна, музеят „Вл.Варненчик” отбеляза годишнината от битката, състояла се на 10.11.1444 г., в която за освобождението на България, Балканите и Югоизточна Европа от османската експанзия загива полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело. 
На територията където днес се намира Парк-музей „Владислав Варненчик”, се разиграва последното сражение между 20-хилядната съюзническа християнска армия, предвождана от крал Владислав и три пъти по-многобройните османо-турски войски на султан Мурад ІІ. Християнските войски се състоят от унгарци, поляци, чешки хусити, словаци, хървати, рутени, босненци, папски рицарски кръстоносен отряд и влашки конници.
Рицарският спектакъл с участието на „Чигот”, който ни връща към съдбовното за България и Европа сражение, тази година бе обогатен с нови и интересни моменти.
Битката започна с обстрел с лъкове и защита с бомбарди на локализираните във вагенбурга християни и продължи със сблъсъци по фланговете и атаки в центъра на бойното поле. Кулминацията на сражението бе когато лявото крило на съюзната армия бе обкръжено и притиснато от турската войска. Хуняди се втурна на помощ и отблъсна атаката. В това време Владислав се сражаваше в най-гъстите редици на враговете, в центъра на еничарското каре. Когато младият крал бе съвсем близо до султана, еничар повали Владислав на земята и с един замах „отряза”главата му. Тази смърт реши изхода от битката.
Борислав Кузманов е роден през 1949 г. във Варна. Учи рисуване при Альоша Кафеджийски, завършва специалност „Графика” при проф. Евтим Томов в Национална художествена академия – София (1981 г.).
Борислав Кузманов - Пейзаж, гравюра върху дърво 
Публикации
